Инфлационната заплаха срещу възстановяването от пандемията
Централните банки по света ще употребяват 2022-ра за евакуиране на част от пандемичните тласъци и за нормализиране на паричната политика. Някои от тях ще се борят с инфлационните призраци, други ще подчертават на подпомагането на икономическия напредък.
Пандемията остава риск за потреблението на планетата, само че последвалият след провокираната от нея криза през 2020-та ценови напън също съставлява съществено предизвикателство за паричните стратези. Те навлизат в новата година с презумпцията да пипат деликатно, тъй като в случай че наложат нападателен надзор върху цените, могат да подтиснат подема, изключително когато инфлацията стартира да се укротява. Прекаленото изчакване в името на растежа обаче значи инфлационен гърмеж, който ще наложи по-активни дейности на по-късен стадий.
Блестящата вероятност на щатското стопанство приканва Федералния запас да увеличи лихвените проценти за първи път от 2018-та, а сътрудниците от Канада и Англия могат да се задействат още по-бързо. За разлика от тях, Европейската централна банка и " Бенк ъф Джъпен " пък евентуално ще приключат годината там, откъдето я започнаха - с рекордно ниски лихви, с цел да защитят растежа. Китай пък се приготвя да понижи базовия лихвен %, с цел да спре охлаждането на втората по мярка международна стопанска система.
По оценка на пазарни анализатори, огромната дезинтеграция, която към този момент порази търговията, финансите и технологиите, ще стигне и до централните банки, като Федералният запас ще навлезе в цикъл на стягане на паричната политика тъкмо когато Народната банка на Китай ще стартира да прибавя тласъци.
Какви са настройките на водещите четири международни централни банки?
Федералният запас
Щатската централна банка влиза в 2022-ра с лихвен диапазон от нула до 0.25% по федералните фондове и настройки за 1% рента в края на годината и 2% в края на 2023-та.
Председателят на институцията Джеръм Пауъл и сътрудниците му дадоха поръчка да създадат първото лихвено покачване още през март, с цел да овладеят най-високата инфлация за последните съвсем 40 години, въпреки че " Омикрон " може да промени желанията им. Щатските парични стратези имат подготвеност за три покачвания на лихвите от по 0.25% всяко през тази година в изискванията на намаляваща инфлация и целева безработица от 3.5% в края на 2022-ра.
Федералният запас форсира изтеглянето на паричната поддръжка и ще спре да купува облигации доникъде на март, което също ще зависи от въздействието на новия вид на COVID-19.
Тази политика ще поддържа зелените пари, които болшинството анализатори чакат да продължат да нарастват към главните си търговски сътрудници.
Европейската централна банка
Лихвата по депозитите на институцията е минус 0.5% и упованията са тя да остане на това равнище до края на 2023-та.
ЕЦБ ще стартира да редуцира пандемичните си ограничения през 2022-ра, като чистите покупки на облигации по програмата PEPP ще намалеят през януари и ще приключат през март. Предвижда се краткотрайно нарастване на регулярните покупки на активи и еластичност при повторното вложение на задълженията на падеж, с цел да се убедят вложителите, че финансовите условия няма да бъдат затегнати прекомерно рано.
Инфлацията в еврозоната се чака да падне под 2% през 2023 година и да остане там през 2024-та, макар мощния стопански напредък, въпреки че някои членове на банковия директорски съвет започнаха да предизвестяват, че не трябва да се подценяват възходящите инфлационни опасности. Шефката на ЕЦБ - Кристин Лагард, изключва лихвени покачвания през тази година, само че е подготвена да промени мнението си, в случай че потребителските цени скочат по-бързо от упованията.
По оценка на анализатори, ЕЦБ е в нерадостната позиция сред ценови потрес и закъснение на възобновяване. Но съществуването на по-голям от нужния за запълването на свободните работни места брой безработни ще ограничи ценовия напън и няма да има принос към инфлацията. Това ще разреши на управителния съвет да продължи да купува облигации до третото тримесечие на 2023-та, само че във всички случаи ще има отрицателен резултат върху еврото за поредна година.
" Бенк ъф Джъпен "
Основната рента на Японската централна банка е минус 0.1 %. Икономистите чакат тя да остане на това равнище през 2022-ра и да се увеличи до 0% в края на 2023-та.
Председателят на институцията Харухико Курода навлиза в последната цялостна година от мандата си на банковото кормило и счита, че към момента не е пристигнало време за нормализиране на политиката. " Бенк ъф Джъпен " ще стартира да понижава покупките на корпоративен дълг в края на март като начална фаза на последователното евакуиране на пандемичната поддръжка, само че тласъците ще останат в действие.
Икономическата вероятност на Япония обаче не е изключително ясна. Ключовият инфлационен показател към този момент остава малко над нулата, тъй като компаниите не престават да поемат по-високите разноски. Но той може да скочи напролет откакто извънредно ниските телефонни такси изпаднат от формулата за неговото пресмятане.
Икономически специалисти показват, че " Бенк ъф Джъпен " не съумява от години да увеличи инфлацията в Япония и по-скоро би желала част от натиска на потребителските цени да се прояви и на японска земя, макар че това надали ще се случи скоро, най-малко по резистентен метод. Очакванията са японските централни банкери да продължат контрола през цялата 2022-ра като последователно пренасочват фокуса от свързаната с пандемията поддръжка към ограничения за генериране на 2% инфлация като попълнят съществуващите си принадлежности с новата стратегия за зелени заеми.
Йената обаче е най-големият пострадал от разнобоя на паричните политики на " Бенк ъф Джъпен " и на най-големите й сътрудници, най-много на Федералния запас. Японската валута е изгубила 10% от пазарната си оценка към зелените пари през 2021-а и започва 2022-ра със срив до 116 йени за $. Не е изключено да се стигне даже до 120 йени за един щатски $ в средносрочен проект.
" Бенк ъф Инглънд "
Основната рента на Острова е 0.25% с прогнози тя да се увеличи до 0.75% в края на 2022-ра и до 1% през 2023-та.
Англия е най-голямото международно стопанство, което минава от стимулиране на растежа към контролиране на инфлацията и тази година ще е извънредно забавна както за паричните стратези по този начин и за вложителите.Търговците залагат на най-интензивната поредност от лихвени нараствания за последните три десетилетия и считат, че тези ограничения ще са мъчителна неточност.
Експертите под управлението на банковия ръководител Андрю Бейли би трябвало да дадат съдбоносен отговор на инфлацията, която чакат да надвиши 6% - три пъти над целевите 2% годишно на " Бенк ъф Инглънд ". Инвеститорите плануват покачване на лихвата до 0.5% през февруари - предел, който по-късно да разреши на държавните облигации на падеж от банковата стратегия за покупка на активи в размер на 875 милиарда паунда да отпаднат от портфейла.
Пазарът чака базовата рента на Острова да доближи 1% до ноември, откакто британските централни банкери намекнаха, че ще обмислят продажби на облигации, с цел да затегнат политиката. Всичко това се сблъсква с вероятността за по-бавен напредък и задълбочаване на комерсиалните разпри след отделянето на Обединеното кралство от Европейския съюз.
Анализаторите пък обръщат внимание на деликатния баланс пред " Бенк ъф Инглънд " през 2022-ра сред набиращата мощност инфлация, която изяжда част от действителните приходи и работи като спирачка на растежа. Базовият им сюжет е, че ценовата непоклатимост ще бъде главната цел на " Бенк ъф Инглънд " и лихвите ще приключат годината на 0.75 %.
Надеждите, че " омикрон " няма да дерайлира английското стопанство и че централната банка на Острова ще стяга паричната политика, тласнаха английския паунд до най-силната му от февруари 2020-та котировка към единната европейска валута от 83.57 пенса за едно евро.
Пандемията остава риск за потреблението на планетата, само че последвалият след провокираната от нея криза през 2020-та ценови напън също съставлява съществено предизвикателство за паричните стратези. Те навлизат в новата година с презумпцията да пипат деликатно, тъй като в случай че наложат нападателен надзор върху цените, могат да подтиснат подема, изключително когато инфлацията стартира да се укротява. Прекаленото изчакване в името на растежа обаче значи инфлационен гърмеж, който ще наложи по-активни дейности на по-късен стадий.
Блестящата вероятност на щатското стопанство приканва Федералния запас да увеличи лихвените проценти за първи път от 2018-та, а сътрудниците от Канада и Англия могат да се задействат още по-бързо. За разлика от тях, Европейската централна банка и " Бенк ъф Джъпен " пък евентуално ще приключат годината там, откъдето я започнаха - с рекордно ниски лихви, с цел да защитят растежа. Китай пък се приготвя да понижи базовия лихвен %, с цел да спре охлаждането на втората по мярка международна стопанска система.
По оценка на пазарни анализатори, огромната дезинтеграция, която към този момент порази търговията, финансите и технологиите, ще стигне и до централните банки, като Федералният запас ще навлезе в цикъл на стягане на паричната политика тъкмо когато Народната банка на Китай ще стартира да прибавя тласъци.
Какви са настройките на водещите четири международни централни банки?
Федералният запас
Щатската централна банка влиза в 2022-ра с лихвен диапазон от нула до 0.25% по федералните фондове и настройки за 1% рента в края на годината и 2% в края на 2023-та.
Председателят на институцията Джеръм Пауъл и сътрудниците му дадоха поръчка да създадат първото лихвено покачване още през март, с цел да овладеят най-високата инфлация за последните съвсем 40 години, въпреки че " Омикрон " може да промени желанията им. Щатските парични стратези имат подготвеност за три покачвания на лихвите от по 0.25% всяко през тази година в изискванията на намаляваща инфлация и целева безработица от 3.5% в края на 2022-ра.
Федералният запас форсира изтеглянето на паричната поддръжка и ще спре да купува облигации доникъде на март, което също ще зависи от въздействието на новия вид на COVID-19.
Тази политика ще поддържа зелените пари, които болшинството анализатори чакат да продължат да нарастват към главните си търговски сътрудници.
Европейската централна банка
Лихвата по депозитите на институцията е минус 0.5% и упованията са тя да остане на това равнище до края на 2023-та.
ЕЦБ ще стартира да редуцира пандемичните си ограничения през 2022-ра, като чистите покупки на облигации по програмата PEPP ще намалеят през януари и ще приключат през март. Предвижда се краткотрайно нарастване на регулярните покупки на активи и еластичност при повторното вложение на задълженията на падеж, с цел да се убедят вложителите, че финансовите условия няма да бъдат затегнати прекомерно рано.
Инфлацията в еврозоната се чака да падне под 2% през 2023 година и да остане там през 2024-та, макар мощния стопански напредък, въпреки че някои членове на банковия директорски съвет започнаха да предизвестяват, че не трябва да се подценяват възходящите инфлационни опасности. Шефката на ЕЦБ - Кристин Лагард, изключва лихвени покачвания през тази година, само че е подготвена да промени мнението си, в случай че потребителските цени скочат по-бързо от упованията.
По оценка на анализатори, ЕЦБ е в нерадостната позиция сред ценови потрес и закъснение на възобновяване. Но съществуването на по-голям от нужния за запълването на свободните работни места брой безработни ще ограничи ценовия напън и няма да има принос към инфлацията. Това ще разреши на управителния съвет да продължи да купува облигации до третото тримесечие на 2023-та, само че във всички случаи ще има отрицателен резултат върху еврото за поредна година.
" Бенк ъф Джъпен "
Основната рента на Японската централна банка е минус 0.1 %. Икономистите чакат тя да остане на това равнище през 2022-ра и да се увеличи до 0% в края на 2023-та.
Председателят на институцията Харухико Курода навлиза в последната цялостна година от мандата си на банковото кормило и счита, че към момента не е пристигнало време за нормализиране на политиката. " Бенк ъф Джъпен " ще стартира да понижава покупките на корпоративен дълг в края на март като начална фаза на последователното евакуиране на пандемичната поддръжка, само че тласъците ще останат в действие.
Икономическата вероятност на Япония обаче не е изключително ясна. Ключовият инфлационен показател към този момент остава малко над нулата, тъй като компаниите не престават да поемат по-високите разноски. Но той може да скочи напролет откакто извънредно ниските телефонни такси изпаднат от формулата за неговото пресмятане.
Икономически специалисти показват, че " Бенк ъф Джъпен " не съумява от години да увеличи инфлацията в Япония и по-скоро би желала част от натиска на потребителските цени да се прояви и на японска земя, макар че това надали ще се случи скоро, най-малко по резистентен метод. Очакванията са японските централни банкери да продължат контрола през цялата 2022-ра като последователно пренасочват фокуса от свързаната с пандемията поддръжка към ограничения за генериране на 2% инфлация като попълнят съществуващите си принадлежности с новата стратегия за зелени заеми.
Йената обаче е най-големият пострадал от разнобоя на паричните политики на " Бенк ъф Джъпен " и на най-големите й сътрудници, най-много на Федералния запас. Японската валута е изгубила 10% от пазарната си оценка към зелените пари през 2021-а и започва 2022-ра със срив до 116 йени за $. Не е изключено да се стигне даже до 120 йени за един щатски $ в средносрочен проект.
" Бенк ъф Инглънд "
Основната рента на Острова е 0.25% с прогнози тя да се увеличи до 0.75% в края на 2022-ра и до 1% през 2023-та.
Англия е най-голямото международно стопанство, което минава от стимулиране на растежа към контролиране на инфлацията и тази година ще е извънредно забавна както за паричните стратези по този начин и за вложителите.Търговците залагат на най-интензивната поредност от лихвени нараствания за последните три десетилетия и считат, че тези ограничения ще са мъчителна неточност.
Експертите под управлението на банковия ръководител Андрю Бейли би трябвало да дадат съдбоносен отговор на инфлацията, която чакат да надвиши 6% - три пъти над целевите 2% годишно на " Бенк ъф Инглънд ". Инвеститорите плануват покачване на лихвата до 0.5% през февруари - предел, който по-късно да разреши на държавните облигации на падеж от банковата стратегия за покупка на активи в размер на 875 милиарда паунда да отпаднат от портфейла.
Пазарът чака базовата рента на Острова да доближи 1% до ноември, откакто британските централни банкери намекнаха, че ще обмислят продажби на облигации, с цел да затегнат политиката. Всичко това се сблъсква с вероятността за по-бавен напредък и задълбочаване на комерсиалните разпри след отделянето на Обединеното кралство от Европейския съюз.
Анализаторите пък обръщат внимание на деликатния баланс пред " Бенк ъф Инглънд " през 2022-ра сред набиращата мощност инфлация, която изяжда част от действителните приходи и работи като спирачка на растежа. Базовият им сюжет е, че ценовата непоклатимост ще бъде главната цел на " Бенк ъф Инглънд " и лихвите ще приключат годината на 0.75 %.
Надеждите, че " омикрон " няма да дерайлира английското стопанство и че централната банка на Острова ще стяга паричната политика, тласнаха английския паунд до най-силната му от февруари 2020-та котировка към единната европейска валута от 83.57 пенса за едно евро.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ